Copyright 2009 © Отворени Технологии България
Създадено изцяло със софтуер с отворен код!

Тази книга се разпространява под договор Криейтив Комънс Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България.

Повече информация за това как можете да използвате това произведение е налична на:
http://creativecommons.org/licenses/by-sa/2.5/bg/

ПРЕДГОВОР

Тази книга е предназначена за директори, ръководители и ИТ мениджъри на фирми и организации, които са зависими от внедрените информационни технологии. Тя е за всеки ръководител на висок пост, който иска да постигне максимално използване на компютрите при минимални възможни разходи.

Книгата дава ясно обяснение на явлението отворен код и показва как свободният софтуер може да бъде полезен за бизнеса, как софтуерът с отворен код връща контрола в ръцете на клиента, а не на производителя.

Във всяка глава са разгледани конкретни изисквания към компютърните системи и са показани възможностите, които дава софтуерът с отворен код за тяхното разрешаване.

Целта на книгата е да информира хората, взимащи технологичните решения в дадена организация и да ги накара да преосмислят съществуващата ИТ инфраструктура и начинът, по който се взимат тези решения.

Прочетете тази книга и помислете какво и колко ще спечелите с миграцията към отворен код!

ДЕФИНИЦИЯ НА СВОБОДЕН СОФТУЕР И ОТВОРЕН КОД

Всяка компютърна програма е написана на някакъв програмен език и това описание представлява нейния изходен код.

Дефиницията за свободен софтуер е създадена от Фондацията за свободен софтуер, която гласи, че свободен е само този софтуер (програма), чийто ползватели могат:

• свободно да го използват за всякакви цели;
• свободно да изучават как работи и да го променят за своите собствени нужди;
• свободно да разпространяват негови копия;
• свободно да усъвършенстват програмата и да разпространяват публично направените модификации.

Забележете, че няма изискване това да бъде безплатен софтуер. В английския език думата „free“ означава едновременно както свободно така и безплатно, но в този контекст имаме предвид софтуерната свобода.

Софтуерът с отворен код е вторично появило се определение, имащо за цел да избегне проблема с двойното значение на английската дума „free“. За да се избегнат разминаванията е създадена дефиниция за софтуер с отворен код от организацията “Инициатива за отворен код”.

Когато говорим за софтуер с отворен код акцентираме върху достъпността на изходния код с цел повторна употреба на кода, изменение, подобрение и еволюция на програмата и повишено ниво на ползваемост от потребителите. От гледна точка на директори и мениджъри двете понятия могат да се разглеждат като синоними, въпреки че имат няколко разлики.

Пример за софтуер с отворен код е популярният Интернет браузър Firefox.

Несвободен софтуер е всяка програма, която не може да се определи като свободен софтуер или софтуер с отворен код. Такъв софтуер често се нарича също и частен, собственически (англ. proprietary).

Свободният софтуер не е безплатен - той има стойност, която се оценява на милиони долари и нараства всяка изминала година. Това е стойността на знанието и труда на много хора. Потребителите и най-вече бизнесът са съгласни да заплащат за този труд и за правото да използват резултатите от него.

Свободният софтуер е лицензиран - голяма грешка е да правите паралел между свободен и лицензиран софтуер, сякаш свободният не е лицензиран. Свободният софтуер е лицензиран със свободен лиценз (такъв, който ви предоставя определени свободи) като GNU GPL, BSD и много други.

Няма единствена компания, която произвежда Линукс - ядрото на операционната система е свободно, а на негова база различни фирми и организации правят собствени колекции от свободен и дори несвободен софтуер. За тези колекции се продава поддръжка, обучение, документация и консултация от различни компании.

Свободният софтуер не винаги се създава от доброволци - понякога това е напълно комерсиално начинание. Със свободен софтуер и софтуер с отворен код също може да се прави чудесен бизнес. Попитайте компаниите, които се занимават с това.

Никой не забранява на никого да поиска заплащане за разработка на свободен софтуер или за копирането му. Нужно е само получателят да има същите права и възможности за избор каквито сте имали и вие, когато сте го получили. Всеки свободен софтуер е с отворен изходен код, публикуван някъде в Интернет и винаги можете да си го вземете от там.

Безплатен софтуер (freeware) е софтуер, използването на който не изисква заплащане в какъвто и да е вид. Той няма нищо общо със свободния софтуер!

Тази глава използва статия написана от Йовко Ламбрев и публикувана в Интернет под договор Криейтив Комънс: http://yovko.net/?p=69

ИСТОРИЯ НА СВОБОДНИЯ СОФТУЕР И ОТВОРЕНИЯ КОД

В началото на компютърната ера софтуерът не представлява интерес за производителите на компютри. Повечето програми са написани на някакъв вид машинен език и не са преносими между отделните компютърни платформи. Всеки желаещ да ги използва е трябвало да си закупи съответната машина.

До около 70-те години на 20 век софтуерът се е споделял свободно и без ограничения от всички, т.к. основните групи потребители и разработчици са били съсредоточени в университетите и ИТ бранша. Заедно с поевтиняването на компютрите и появата на езици за програмиране от високо ниво като C, производителите все повече започват да обръщат внимание на софтуера. Сериозна роля в това изиграва Microsoft, която е първата компания в света, основана с цел производство и печалба само от софтуерни продукти. В резултат на това се образува моделът, който познаваме днес – потребителите да заплащат за правото да използват дадена програма.

Нежеланието на един блестящ програмист и философ да следва установените норми води до началото на софтуера с отворен код. Ричард Столман създава Фондацията за свободен софтуер през 80-те години на 20 век.

Неговата основна цел е създаването на свободна операционна система, подобна на доминиращия по това време Юникс. Основният му мотив е връщането на свободата в използване на компютрите, която е съществувала преди, споделянето на знания, промяната на обществото към по-добро.

Едно от най-големите постижения на Столман е създаването на лиценза GPL. Това е юридически документ, който използва законите за защита на авторските права в обратен ред. С него авторите на софтуера дават свободата на потребителите да използват, модифицират и разпространяват труда им без да нарушават закона. В замяна на това те (авторите) изискват всички промени или други програми, разработени от техния код да спазват условията на GPL. По този начин те създават огромна екосистема от последователи, което води до появата на хиляди софтуерни проекти.

В началото на 90-те години на 20 век студентът в университета в Хелзинки, Линус Торвалдс, решава да напише собствена операционна система като започва от ядрото – Линукс. В началото той не гледа на проекта много сериозно, т.к. това било само хоби за един студент по компютърни науки.
Не след дълго Торвалдс публикува изходния код на проекта си свободно в Интернет и въвлича хиляди хора от целия свят към него. Това се явява липсващото парче за операционната система на Ричард Столман.

Обединяването на двата компонента, ядро на ОС и системни/потребителски програми, води до появата на нова алтернатива на собственическите Юникс и Windows системи, наречена Линукс дистрибуция.

За много хора днес Линукс се явява синоним на понятието отворен код, въпреки че това е само един от многото софтуерни компоненти разработени по този начин.

Линукс се счита за синоним на цялата операционна система, въпреки че това е само ядрото.

Съвсем скоро се появяват и първите компании, които създават бизнес модели около новата идеология. Това променя цялата ИТ индустрия. Само за няколко десетилетия идеята на един човек обхваща целия свят. През това време бурно се развиват всички големи проекти с отворен код като стават напълно функционални алтернативи на собственическия софтуер.

Година след година внедряването на софтуер с отворен код нараства с феноменални темпове, той вече е на всякъде – от Интернет доставчиците до мобилните телефони, от домашните потребители и университетите до големите банки и корпорации, дори правителствата.

Вие използвате свободен софтуер без да го съзнавате!

ЗАЩО ОТВОРЕН КОД? ПЕЧАЛБИ ЗА БИЗНЕСА

Проектите с отворен код се създават чрез общуване и работа в екип между различни индивиди и групи. Всички те имат различни мотиви за участието си, но целта им е една – постигането на по-добър софтуер. Печалбите за вашия бизнес биха могли да са:

• по-добри и по-сигурни програми – всеки ден хиляди хора разучават и изследват кода на програмите. Те откриват грешки или пропуски, които могат да сринат цялата система и ги поправят. С всеки изминал ден програмите стават по-сигурни и по-надеждни. Това просто не се случва в нито една софтуерна фирма. На практика в Линукс ОС няма вируси.
• намаляване на разходите – т.к. участниците в проекти с отворен код са много повече и от най-голямата софтуерна компания това води до драстично намаляване на разходите за разработка. На практика бизнеса използва технология, която е по-евтина.
• бърз достъп до нови разработки – отворения код се развива бързо, дори светкавично. Нови версии излизат непрекъснато. Получавате достъп до новата функционалност и подобрения в момента, в който те са готови. Постоянно.
• направи си сам – винаги можете да наемете технически персонал, който да поправи или да доразвие определена функционалност, която е важна за вас. Това е възможно, т.к. всеки може да разучава и променя софтуера с отворен код. Това нямаше да е възможно, ако кодът беше фирмена тайна на производителя.
• поле за иновации – използвайки наученото за работата на системата/програмата, вие можете да я промените по непознат до момента начин. Можете да прилагате иновации. Вие използвате всичкото акумулирано до сега знание, за да създавате нови възможности и нови печалби.

Традиционните производители на софтуер ви ограничават само до употребата на техните продукти, за което ви карат да плащате скъпо. Отвореният код ви позволява да правите много повече – на практика всичко!

НАСТОЛНИ И МОБИЛНИ КОМПЮТРИ

Настолните работни станции и мобилни компютри вече са навлезли във всяка дейност на обществото ни. Дори покупката на билет за кино или театър се осъществява с помощта на компютър. Операционните системи, базирани на Линукс и отворен код, предлагат идеалното решение за компютри за офис, Интернет или професионална употреба. За тях са налични стотици/хиляди приложения, които ви помагат да вършите ежедневната си работа.

Вид приложение	Версия с отворен код
Офис пакет	OpenOffice.org
Интернет браузър	Mozilla Firefox
Клиент за ел. поща	Thunderbird или Evolution
Чат/мигновени съобщения	Pidgin или Empathy
Растерна графика	GIMP
Векторна графика	Inkscape
3D графика и анимация	Blender
Предпечатна подготовка	Scribus
Математически изчисления и симулации	Octave
Счетоводство и финанси	GnuCash

При софтуерът с отворен код съществуват множество програми, изпълняващи едно и също действие, имащи сходна функционалност. В таблицата са изброени само най-известните, но винаги можете да изберете друга програма, която по-добре отговаря на нуждите ви.

Освен изброените по-горе програми съществуват и много други за графика и дизайн, CAD/CAM и проектиране, софтуерна разработка, звук и видео обработка, музициране и др. Практически няма област, за която да липсва алтернатива с отворен код, а много от програмите са направени от професионалисти в областта.

Ако си задавате въпроса дали трябва да използвате отворен код за вашите компютри в офиса се запитайте следното:

• Трябва ли една ОС за офис употреба да е напълно незащитена от вируси и атаки по Интернет? - Не разбира се! Тя трябва да включва защитна стена и анти-вирусна програма в самата себе си. Трябва да бъде напълно защитена от момента, в който се инсталира на компютъра.
• Трябва ли да плащате за ОС, която не включва офис пакет, програми за Интернет и електронна поща или професионални програми, с които си вършите работата? - Не, трябва да можете да започне работа веднага. Не бива да плащате допълнително, само за да можете да работите.
• Трябва ли да има ограничения в правото за използване, изучаване, модифициране и разпространение на програмите? - Не, вие желаете да променяте програмите според собствените си нужди и да ги използвате както решите за подходящо. Споделянето на промените с околните е нормален човешки процес, който не бива да се ограничава.
• Трябва ли да чакате много време докато производителят издаде нова версия или поправка на програмата, за да не позволява на вируси и атаки да засегнат вашия компютър? - Не, поправките и подобренията трябва да бъдат достъпни за вас възможно най-бързо. Всяко забавяне може да предизвика големи загуби за фирмата ако компютрите бъдат парализирани.
• Трябва ли да изгубите файловете, които сте създали преди години или да не можете да ги използвате, когато преминете към по-нова версия? - Не, вие желаете да използвате старите си файлове неограничено дълго време. Затвореният софтуер налага изкуствени ограничения върху функционалността, за да печели от продажба на нови версии на една и съща програма.
• Трябва ли да плащате за нов лиценз, когато смените частите в компютъра с нови или закупите нов компютър? - Не, вие искате да използвате програмите на новия си компютър. Вече сте заплатили на производителя, защо да плащате за същото нещо отново.

СЪРВЪРИ

Развитието на Интернет и популярността на софтуера с отворен код са взаимно свързани. В началото/средата на 90-те години нарастващият брой Интернет доставчици и дот-ком (.com) компании изпитват остра нужда от стабилен и функционален софтуер, върху който да градят инфраструктурата си. Оказва се, че софтуерът с отворен код е подходяща алтернатива и много скоро той се превръща в сърцето на Интернет индустрията. Нарастващата популярност на мрежата и появата на все повече фирми в бранша носят признанието, от което Линукс и отвореният код се нуждаят, за да влязат в бизнес средите.

Днес изискванията за сървърен софтуер най-често се обозначават със съкращението RASM – Reliability, Availability, Scalability, Manageability.

Надеждността (Reliability) показва възможността на системата да запази работните си параметри във времето при постоянни външни условия, т.е. отсъствието на непредвидени повреди. Чрез тестване и подобряване се постига високо качество на софтуера с отворен код и стабилна основа за надеждността на компютъра.

Производителите на Линукс системи работят заедно с производителите на хардуер и софтуер, техните клиенти и партньори, за да подобрят още повече качеството на програмите и да отстранят всякакви нередности.

Чрез различни програми за сертификация и техническа поддръжка се осигурява безпроблемното функциониране и интеграция на стотици различни компоненти. Линукс просто работи!

Практически Линукс е най-надеждната ОС в света, т.к. всеки е свободен да разучава софтуера с отворен код. Това не е възможно с производители, които ограничават продуктите си с търговски тайни и сложни лицензионни споразумения.

С термина достъпност/наличност (Availability) се означава възможността на компютърната система да бъде достъпна непрекъснато и да предоставя своите ресурси без оглед на възникналите проблеми и/или неизправности. За тази цел се използва съвкупност от софтуерни и хардуерни компоненти.

Машините позволяват избягването на повреда в критичен елемент (single point of failure) като се дублират ключови елементи. Това е стандартна практика и се използва в различни индустрии.

Софтуерът улеснява работата на машините, откриването на повреда и предаване контрола на дублиращия компонент. С помощта на софтуер с отворен код могат да бъдат реализирани разнообразни конфигурации за непрекъсната наличност на изчислителните ресурси.

Мащабируемост (Scalability) при сървърите означава възможността системата да увеличава своята производителност при добавянето на допълнителни ресурси. Това е свойството, показващо колко бързо и лесно може да се реагира на увеличено работно натоварване, чрез добавянето на нов хардуер.

Линукс и софтуерът с отворен код са много добре пригодени за работа с мощни изчислителни машини или компютърни ферми, където стотици или хиляди компонента се свързват и работят като един супер компютър. Линукс е предпочитаната платформа за производителите на изчислителни машини от висок клас поради многобройните му преимущества. Приблизително 90% от 500-те най-мощни супер компютъра в света работят с Линукс и/или отворен код.

Управлението или администрацията (Manageability) на компютри има значителен ефект върху размера на оперативните разходи и крайната цена на софтуера в дългосрочен план. Възможността всеки да подобрява софтуера е дарила Линукс операционните системи с многобройни инструменти за настройка и управление, които улесняват живота на системните администратори и снижават разходите на бизнеса.

Съществуват интегрирани платформи за администрация и настройка, които позволяват отдалечената поддръжка на хиляди машини, разположени по цялото земно кълбо.
Те позволяват на един администратор да работи много по-ефективно без дори да напуска бюрото си. Пример за такава платформа е Red Hat Network.

Правилният подбор на система за настройка и управление на компютрите ще доведе до намалени разходи за път/командировки, повишено използване на времето на системните администратори (бр. машини на човек) и увеличаване времето за ползваемост на компютри.

СИГУРНОСТ И ЗАЩИТА

Компютърната сигурност и защита от атаки са важни за всеки бизнес или организация, използващи изчислителна техника. Дори при липсата на важна информация загубите са налице, когато компютрите не работят (пр. продажба на билети за кино).

Линукс e изграден като многопотребителска операционна система и сигурността е издигната в култ. Това се постига с технологии за защита на много нива. По долу ще споменем само най-важните от тях.

Мрежова защита / защитна стена
Iptables е името на защитната стена в Линукс. Тя представлява филтър на информацията, постъпваща през мрежата и позволява само данни с определени параметри да достигат до компютъра. Iptables работи в ядрото на ОС и спира всички зловредни връзки още преди те да са достигнали до програмите, които се изпълняват.

Освен това всяка мрежова програма като уеб сървър, сървър за ел. поща или други мрежови услуги предоставя свой собствен метод за ограничаване на връзките по мрежата. В комбинация с технологията tcp_wrappers и защитната стена това дава много висока сигурност от атаки през Интернет или локална мрежа.

Локална защита – т.е. защита от потребителите на самия компютър. Звучи малко странно, но освен легитимните потребители (служителите) вирусите и зловредните програми също представляват потребители на компютъра, т.к. той няма как да ги различи.

Стандартната схема на защита в Линукс е организирана чрез задаване на позволения за използване на файловете. Ако даден потребител (или програма) няма необходимите позволения се намалява значително риска от неправомерни действия.

SELinux е името на нова технология, разработена от Националната агенция за сигурност на САЩ заедно с Red Hat, Inc. Тя представлява допълнително ниво на защита, създадено да ограничи достъпа до споделени ресурси дори от потребители, които нормално биха имали това право (пр. те са в групата на администратора). SELinux е с отворен код и предлага защита на военно ниво.

Сигурни приложения – важно е да сме защитени от всякакви атаки, но на първо място защо трябва да ги допускаме. Чрез непрестанно тестване и подобряване софтуерът с отворен код е достигнал ниво на сигурност немислимо за комерсиалните производители. Въпреки това са налични технологии за защита на оперативната памет на компютъра и контрол на изпълнението на програмите. Така последиците от най-малката грешка или потенциална възможност за пробив се елиминират.

Многослойната схема за защита при Линукс базираните ОС води до практическата липса на компютърни вируси. т.к. тези технологии са вградени в самото ядро на ОС и в начина на създаване/разпространение на софтуера с отворен код, това значи, че Линукс е сигурен още от самото начало. Времето, през което компютрите и следователно бизнеса ви са изложени на риск, е сведено до минимум и непрекъснато се намалява.

Многослойната защита е достатъчно добра, за да намали риска от вреда, дори когато някои от нивата не работят. Това обикновено е в резултат от човешка грешка и може да се сравни с това да забравим да заключим вратата на офиса. Колкото повече „заключени врати“ имаме, толкова по-голяма е сигурността.

Помнете, че компютърните вандали обикновено се отказват при наличието на каквото и да е съпротивление, а Линукс предоставя цяла армия от „пазачи“.

В допълнение Линукс предоставя и многобройни схеми за защита на данните и подсигуряване на комуникациите, чрез използване на различни криптографски схеми и алгоритми за шифриране.

ОТВОРЕНИ СТАНДАРТИ

Според дефиницията на ЕС отворен е стандарт, който отговаря на следните условия:

• цената/таксата за използване на стандарта е ниска и не се явява пречка за достъпа до стандарта;
• стандартът е публикуван;
• стандартът е одобрен на базата на прозрачна процедура за взимане на решения (консенсус или мажоритарно съгласие);
• правата за интелектуалната собственост на стандарта са предоставени на организация с идеална цел (not-for-profit), която насърчава свободния достъп до стандарта;
• няма забрани/ограничения за повторното използване на стандарта.

Отворените стандарти са в основата на Интернет и съвременните комуникации. Те са и рамката, която обуславя развитието на софтуера с отворен код. На практика това са стандарти, които се поддържат от много производители/продукти, не са ограничени с патент и за използването им не се плаща такса на създателя.

Отворените стандарти дават възможността на бизнеса да избира между различни производители на софтуер/хардуер, а не просто да плаща такса на монополния производител. Те дават възможността да избирате най-доброто съотношение цена-качество, което отговаря на вашите ИТ нужди.

Пример: всички мобилни телефони работят по един и същи начин, но някои от тях са много по-скъпи от други. Можете да изберете модел, който отговаря на вашите нужди и възможности. Това е така, защото различните производители използват едни и същи стандарти.

Като ръководители вие трябва винаги да изисквате технологията, която ползва вашата организация да се базира на отворени стандарти.

ЗА ИЗДАТЕЛЯ

Тази книга се издава от Отворени Технологии България – консултантска фирма по технологии с отворен код и отворени стандарти.

Отворени Технологии България е специализирана във внедряване и разработка на софтуер с отворен код, компютърна администрация, консултации и експертна оценка и обучение.

Отворени Технологии България е представител на най-големия производител на продукти с отворен код в света – Red Hat, Inc. Red Hat е най-големият поддръжник и спонсор на Линукс и много други проекти с отворен код.

За да започнете успешна миграция към софтуер с отворен код можете да си зададете следните въпроси:

• Кой избира нашите ИТ системи?
• Какво правим, за да контролираме разходите?
• Колко лиценза имаме?
• Използваме ли отворени стандарти?
• Използваме ли софтуер с отворен код?
• Какво правим, за да подобрим използването на нашите компютърни системи?
• Използваме ли виртуализация или динамични ИТ ресурси?
• Колко ще струва миграцията?
• Ефективно ли се управлява технологията, която използваме?
• Как да управлявам по-добре ИТ инвентара?
• Как намаляваме оперативните разходи?

Свържете се с нас, за да разберете отговорите на тези въпроси!